“Знам и Мога” е сред по-малко известните приказки на Елин Пелин. Главният герой на приказката е многовековна скала, намираща се в планински проход. “Нищо не смущаваше нейното каменно спокойствие.” Единствено позволява на река да минава под нея. Един ден надалеч се чуват гърмежи. Настъпва суматоха сред животните. Гущер, живеещ под скалата споделя предположението си, че идват страшните великани Знам и Мога, които са водачи на човечеството.
Има го и моментът, че доста такива(и мъже и коне), които не хващат окото на пръв поглед, могат да ти донесат по-голямо удоволствие и от най-расовите. На Ели конете не са като извадени от конкурс, но са силни, бързи и с характер.
Действието в нея се развива в наши дни, на брега на Дунава, който по думите на писателя продължава старателно да отмерва човешките времена.
- С кой си в къщи? - С един приятел, не се притеснявай – смигна й Митко – намислил съм ти нещо, по така.
Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:
Но още повече се беше изменило лицето на едрия българин, който на пейката дърпаше наргилето.
— Ба… Али чауш… Да… Не! От горещината… — измънка замаяният Ковачев.
Усмихна се, докато ѝ говорех и си сложи ръка на оная ми работа, е не издържах, надървих се като копеле, нищо не си казахме, а просто започнахме бавно Разкази за Сиан и нежно да се целуваме – беше страхотно. След малко, тя каза:
Наистина се бях поопушил, докато минавах през една махала, където бяха запалили нещо, но веднага ѝ отговорих в същия стил:
„Майсторът на късия разказ“ има богато и разнообразно творчество, въпреки, че не завършва дори гимназия. Всеотдайно се самообразова.
Вижте и тези необикновени героини от руската литература, вдъхновили милиони читатели!
Митко й отвори широко усмихнат, а Христина чувайки музиката и усещайки излизащата от хола миризма на цигари, попита:
Оказва се обаче, че все пак това може би не е генералското куче, така че определено трябва да бъде приспано...
- Добре, няма проблем. Надявам се да не закъснявам повече, но поне вече ще знаем горе-долу как ще се случват нещата. Ще се разберем допълнително.